Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2010 16:17 - Магия
Автор: elly4ko Категория: Туризъм   
Прочетен: 568 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 27.05.2010 22:52




  Беше 2 юли 2009 ( всякаш вчера) , когато отидох на автогарата и се качих в автобуса за Златоград. Автобус като автобус, но хората в него са някак по-различни...Всички имаха онзи "родопския" поглед , който те кара да ги чувстваш близки.Пътят до Златоград ми беше познат ( за втори път отивах) , но изглеждаше по-друг....по-интригуващ.След 7 часа , множество човешки истории, разказани на бързо ,от непрекъснато качващите се и слизащи хора, пристигнах...ПРИСТИГНАХ! Там вече ме чакаха Иво и Емо. След обилна вечеря и слaдка приказка с на Емо родителите( златни хора), вече беше тъмно. С Иво се качихмe в колата и тръгнахме към мястото, което много скоро щях да усетя като свой дом.Иво беше прекарал вече седмица там и пътят му беше познат, но за мен всичко беше ново. Само бях слушала за онази вълшебна колиба на върха на хълма, но колкото и приказни да бяха разказите , не можеха да се сравнят с усещането , че най-накрая ще я видя с очите си. Пътят беше тесен и криволичеше в тъмнината , а аз като малко дете непрекъснато питах: " Колко още има?" . След асфалтовото шосе последва черен път , а не след дълго и думите : " Тук сме!" Само това и чаках , изкочих от колата, огледах се и видях магията....хиляди светулки премигваха в тъмнината....истинско вълшебство.Взех си багажа и тръгнахме през гората, 5 минути по-късно стигнахме до ограда от дървени пръти.....и ето я!!! Малката колиба на върха на хълма, стои  гордо в своята самота...
 Беше вече късно, разпънахме палатката и легнахме.Дълго лежах будна, беше толкова тихо , че ушите ми пищяха от тишина. Неусетно съм заспала.
 Събудих се и с нетърпение дръпнах ципа на палатката , за да видя това , което нощната тъмнина беше вече скрила , когатo пристигнах.....излязох и тогава осъзнах къде съм, а гледката пред мен..... Утро.Една от онези разкошни утрини , каквито човек може да усети само в планината. Наоколо- където погледнеш- само сочни жабешкозелени поляни и тъмни , дълбоки гори- истински романтични лесове от приказките. Дърветата пъплят по склоновете на околните баири , все по-високо и по-високо, чак до очертанията на проточените гребени, чиито върхове се търкат в облаците. На отсрещният баир кротко пасе стадо крави. Звън на хлопатари се носи в тишината. Въздухът ухае на трева и вода, на гора и свежест.
 Времето там всякаш е спряло...няма ток, водата от кладенеца, баири, като вълни от детска рисунка на море  и добри хора...пълна идилия.Точно такъв беше животът ми през онези две седмици там.
 Тази част на Родопите е пропита с необяснима магия , до която веднъж докоснал  ли си се, завинаги остава в теб....усещаш я как те кара отново да се върнеш при звъна на хлопатарите и мелодията на гайдите.....


Тагове:   магия,


Гласувай:
2




1. zvezdichka - Браво!
03.06.2010 12:24
Много живо си описала всичко. Усетих го много ясно и се усмихнах широко :))). Дори си направих регистрация в Facebook, за да мога да видя снимките. Бих ти препоръчала да ги качиш и в постинга си, тъй като е по удобно за четящите те.
Пиздрави!
Наистина си описала едно магично място и си щастливка, че цели 2 седмици си прекара там в планината!
цитирай
2. elly4ko - Благодаря за коментара ти zvezd...
05.06.2010 12:28
Благодаря за коментара ти zvezdichka .... , а за снимките пробвах да ги кача направо тук , но така и не успях... не знам къде бъркам ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elly4ko
Категория: Туризъм
Прочетен: 8771
Постинги: 1
Коментари: 2
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031